Чудото Монтесори и системата за свободно възпитание
„Чудото Монтесори“. Системата за свободно възпитание на Мария Монтесори представлява цял един светоглед. Дългогодишният опит в работата с деца, използващи този метод, показва, че не е достатъчно просто да изпратите малкото дете в група на Монтесори. Необходимо е да се пренесат принципите на този метод и в домашното възпитание.
- Как да се научим да виждаме в детето независима личност?
- Как да не му наложим своята гледна точка?
- Как можем да му осигурим безопасно, но ефективно пространство за развитие?
Мария Монтесори – Тя е новатор по необходимост.
Мария Монтесори е родена в Италия през 1870 година. Тя изобщо не е стандартна личност. Тя е човек, който не се предава и не огъва пред трудностите, тя е тази, която постига правото да стане първата в историята на страната си жена лекар.
На нея й се случило да лекува деца със слабоумие, да ги научи да се адаптират към заобикалящата реалност. Така първоначално е създадена възпитателната система за деца с увреждания.
Първото училище по Монтесори, е открито в Рим през 1907г.
По пътя на опита Мария Монтесори извела модел, потвърден от съвременната наука. Колкото по-пъргави са детските пръстчета, толкова по-бързо децата започват да говорят. Но за „специалните“ деца е трудно не само да произнасят думите сами, но и да разбират чуждата реч.
И тогава Монтесори създала необичайни наръчници и игри, с помощта на които децата са изучавали света около себе си по достъпен, техен начин – разчитайки на сетивния опит.
И след като минало не много време, се оказало че умствено изостаналите деца се научили да четат, пишат и броят преди своите нормално развити връстници. Те са учили в традиционната образователна система. И тогава се е родила една смела идея: да се обобщи натрупаният практически опит и да се създаде фундаментално нова система за обучение и развитие, „чудото Монтесори“. Това се оказало наистина революционно решение.
Да се образова едно дете по системата на Мария Монтесори означава да му се даде свобода на действие, да се уважава неговия избор, интереси и мнение, да се наблюдава независимото развитие на детето.