Чудото Монтесори

Чудото Монтесори

Чудото Монтесори и системата за свободно възпитание

„Чудото Монтесори“. Системата за свободно възпитание на Мария Монтесори представлява цял един светоглед. Дългогодишният опит в работата с деца, използващи този метод, показва, че не е достатъчно просто да изпратите малкото дете в група на Монтесори. Необходимо е да се пренесат принципите на този метод и в домашното възпитание.

  • Как да се научим да виждаме в детето независима личност?
  • Как да не му наложим своята гледна точка?
  • Как можем да му осигурим безопасно, но ефективно пространство за развитие?

Мария Монтесори – Тя е новатор по необходимост.

Мария Монтесори е родена в Италия през 1870 година. Тя изобщо не е стандартна личност. Тя е човек, който не се предава и не огъва пред трудностите, тя е тази, която постига правото да стане първата в историята на страната си жена лекар.

На нея й се случило да лекува деца със слабоумие, да ги научи да се адаптират към заобикалящата реалност. Така първоначално е създадена възпитателната система за деца с увреждания.

Първото училище по Монтесори, е открито в Рим през 1907г.

По пътя на опита Мария Монтесори извела модел, потвърден от съвременната наука. Колкото по-пъргави са детските пръстчета, толкова по-бързо децата започват да говорят. Но за „специалните“ деца е трудно не само да произнасят думите сами, но и да разбират чуждата реч.

И тогава Монтесори създала необичайни наръчници и игри, с помощта на които децата са изучавали света около себе си по достъпен, техен начин – разчитайки на сетивния опит.

И след като минало не много време, се оказало че умствено изостаналите деца се научили да четат, пишат и броят преди своите нормално развити връстници. Те са учили в традиционната образователна система. И тогава се е родила една смела идея: да се обобщи натрупаният практически опит и да се създаде фундаментално нова система за обучение и развитие, „чудото Монтесори“. Това се оказало наистина революционно решение.

Да се ​​образова едно дете по системата на Мария Монтесори означава да му се даде свобода на действие, да се уважава неговия избор, интереси и мнение, да се наблюдава независимото развитие на детето.

Към началото